www.byzcath.org

Dear Myles,

I too have studied the sociological underpinnings of the Reformation - my point is that even a Catholic saint like St Clement came to appreciate the Lutherans he went out to bring back to Rome.

As Bl. Pope John XXIII said, the fault of the Reformation belongs to both sides.

We sometimes speak about Protestantism as if the fault lay exclusively with the Protestants (apart from the social, political and economic causes of the Reformation).

We also need to include in that equation the many issues that provoked the religious side of the Reformation - issues that were dealt with by Trent, but by then, it was too late.

Alex

I'm not suprised we don't hear dramatic stories of conversion from watching the "Passion" because I think most people don't have a Road-to-Damascus experience in their lives. I think its usually more gradual than that and not likely to ever make the news. Like someone else wrote I pray that whatever seeds have been planted will bear fruit.

I don't think we'll know for another twenty years how important this movie is. If people are still watching it and recommending it for Lent, like Zefirelli's "Jesus of Nazareth", (a film I love) then we'll be able to say yes it is.

I think the movie is part of a larger tradition in the West of 'Miracle' and 'Passion' plays. You know these were never meant to replace Mass and prayers but to instruct the faithful and draw them deeper into prayer. There's a definite aspect of "you-were-there" to a lot of Latin spirituality but that's not a bad thing! There's a mystery play about Our Lady's Assumption still performed in Spain where at the end the spectators are left applauding and yelling "Long live the Mother of God!" How wonderful is that! Likewise, if the movie moves people emotionally (and hopefully to more prayer) that's wonderful too.

Dear Diak:

I think there are 2 Bulgarians in the cast: the other is Hristo Jivkov, who played the Apostle John.

Maia Morgenstern, of course, is Jewish and was born and lives in Romania. "Morgenstern" translates into "Morning Star," which is one of the Virgin Mary's many titles.

Where can we find such interviews, which recount any effects of the "Passion" on their personal faith?

Amado

Manuel,

I tend to agree with you here about this movie, The Passion of the Christ as part of the tradition of passion plays.

In 1974 when we traveled through South Dakota we stopped at Spearfish to see the outdoor passion play. It did move me. I have never forgotten it. Most memorable was the beginning when they released several doves into the open sky and, of course, the scene at the end when Jesus died on the cross. They released the doves at the very end again.

Then I was also moved when as a teenager I watched the movie, The Robe and even more excited to get a part in the play when our high school drama group presented it. There was a scene in the film which really struck me and has stayed ever since. Jesus was carrying his cross up a hill; the crowds and soldiers were all around him; and the camera only showed his dust covered and bleeding feet. I think I realised at that time more than I had yet realised just how much he loved us to go through all that for us.

A few years later as a teacher I got to direct The Robe in a Catholic Mission boarding school in Alaska with native Alaskan students as the players.

If Gibson's movie brought only one person to Christ it would be worth it, but I think it has changed many either then or gradually, and many to grow in faith and love. It seems to me it is a thing beyond what we can measure.

I look forward to viewing the version in which some of the violence is cut next time. There wasn't graphic violence shown in the other movie and play I mention nor in the passion play I saw.

There was also a movie back in the 1956 shown one Friday night at our university. It was about Fatima but can't remember the name. [Does anyone remember who can help me here?] Anyway, one friend was so moved after watching that she converted to Catholicism and one young man I knew made his decision to enter the seminary after watching the film. Not saying that was the only reason but seeds were planted there according to both of them.

I look forward to what Mel Gibson can do with the Fatima story.

Lenten Blessings,

Mary Jo

Any Bulgarian translators out there? Here's interview Hristo did with a Christian magazine http://www.perspective.bg/Passion4.htm

Paging AntonI, Vito and the rest of us here need you!

Amado

Dear Friends,

Although I'm more of a "Vulgarian" I can read Bulgarian with understanding.

Unfortunately, I cannot access the article in question.

Alex

Dear Alex,

You never seem to amaze me...certainly a man of many talents. Do you really read Bulgarian?

Zenovia

Dear All:

Diak and Manuel make great points about people of true faith not having "Road to Damascus moments."

In Eastern parlance, if I am not mistaken, we would call it the "Way to Damascus." Of course, the "Way" has connotations of a progression or a journey - not a momentary flash that causes a permanent change in a person's life. One piece of art cannot deliver one to the end of the journey.

Also, the suggestion that prevailing Protestant sentiment and over-literal Biblical interpretation contributed to the feeling that Mel's Passion would create a swell of new Christians is, IMHO, a valid one.

Finally, a possible explanation as to why Passion plays are not considered "Eastern" might be that a Greek-style drama is played out every year at the Matins of Great and Holy Friday in every Byzaninte-Rite parish.

The earliest form of Greek theater, if I recall my study of Classics correctly, was one actor describing the action with a chorus commenting on it.

The similarities between this and the 12 Gospels service are, IMHO, too obvious to ignore.

So, perhaps a contributing reason as to why we didn't develop a Passion Play tradition is because the Liturgy itslef was sufficiently "educational" for the masses.

Just a thought!

Yours,

hal

For Alex, You asked for it
Българското участие/ Христо Шопов
ХРИСТО ШОПОВ е наследник на една от най-изтъкнатите филмови фамилии в България, син на популярния актьор Наум Шопов, със стотици роли в киното и театъра.

От своя дебют през 1981 г., в Дишай, човече!, Христо Шопов се утвърди като един от най-популярните съвременни български актьори с филмите Вчера на Иван Андонов (1988) и Маргарит и Маргарита на Николай Волев (1989). Освен в българските филми Любовното лято на един льохман на Людмил Тодоров (1990) и Реквизит на Янчо Янчев (2000) той се снима и в американски филми, правени в Източна Европа, като Octopus (2000), Mindstorm (2000), Interceptor Force 2 (2002) и Ловец на извънземни (2003). Той участва и във филма на Тим Блейк Сивата зона (2002), базирана на действителни събития драма за Холокоста с участието на Дейвид Аркет, Стив Бушеми и Харви Кайтел.

Пробивът на Христо Шопов в световното кино е участието му във филма "Страстите Христови" в ключовата роля на Пилат Понтийски.


Благодарим Ви много, че се съгласихте да дадете това интервю*.

По принцип отказвам да давам интервюта, понеже напоследък се изприказваха много глупости в пресата. Често се получава така, че няма значение какво си казал, а е важно какво си е наумила журналистката предварително. И това се превръща в нещо, което не ми е особено приятно. Но в този случай просто нямаше как да откажа...

Как стана така, че получихте ролята на Пилат Понтийски?

Преди две години работих в една английско-италианска продукция в България, която се казва I Am David, с Джеймс Кавийзъл. Не мога да кажа, че сме станали особено близки, но първата асистентка на режисьора тогава бе Мери Стоун. Когато в Италия възниква проблем с тази роля (не знам от какво естество � италиански актьор е трябвало да играе Пилат) Шейла Рубин, която прави кастинга, се обажда на Мери Стоун за съвет, понеже много бързо трябва да се намери актьор, и Мери казала моето име. Така един четвъртък ми се обадиха и казаха, че в петък трябва да бъда в Рим за среща. Звучеше прекалено невероятно! В събота имах среща с Мел Гибсън и след един разговор, в който главно той говори около 20 минути, пък аз почти нищо не разбрах, защото той говори много бързо, освен това е австралиец и освен това моят английски не е съвършен, се разбрахме за какво става дума. Още същият ден разбрах, че аз ще бъда актьорът, който ще играе Пилат.

Що за човек е Мел Гибсън? Как се работи с него?

Не знам доколко мога да коментирам личността му, мога да говоря за него като режисьор. Какъв човек е, не мога да коментирам, освен това и аз не съм съвсем наясно, отношенията ни са били чисто служебни. Смятам, че е един от най-големите актьори и един от най-добрите режисьори. Това се вижда в последните му филми. Разбира се, обвиняват го в куп неща, но не е моя работа да бъда адвокат на филма, мога да кажа единствено аз какво мисля. Определено, обаче, с него се работи чудесно.

Очаквахте ли �Страсти Христовите� да има такъв касов успех?

Аз мисля, че никой не е очаквал. Разбира се, за това огромна роля изиграха, според мен, предварителните скандали около филма, където хора, които не бяха гледали филма, не бяха чели сценария, но вече имаха някаква предварителна нагласа към това, какво се случва, вдигнаха прекалено много шум. Разбира се, не е това причината за успеха на филма, но това изигра своята роля.

В епоха на филми като "Матрицата" и "Междузвездни войни", според Вас защо един такъв филм с религиозно съдържание пожъна такъв успех?

Да, най-странното е, че филм с религиозно послание �преби� "Властелинът на пръстените". В Америка главно от това се интересуват � кой филм за колко време какви пари е спечелил. Това са критериите, тези неща ги пише по вестниците. Не зная каква е причината за успеха на �Страсти Христови�. Просто самият филм е прекалено силен, различен е от представата ни за християнството. По това време, около Великден и около Коледа се пускат едни филми, в които всичко е много захаросано, много красиво, в някаква степен безполово. Тук обаче, нещата са различни, според мен. Не трябва да се забравя и нещо друго във всички скандали, които стават напоследък. Това не е �Евангелието по Мел�, това е просто един филм, който явно е уцелил мястото и времето.

А какъв очаквате да бъде ефектът върху българския зрител? В Америка все пак голяма част от населението ходи на църква, докато в България хората се смятат за нерелигиозни. Как смятате, че ще се сблъска религиозното послание с това традиционно неверие на българина?

Не, аз не смятам, че българинът е невярващ. Може би не е достатъчно религиозен. Самият аз не мога да дефинирам точно разликата между вярващ и религиозен, но усещам, че има такава разлика. В някаква степен го усещам и по себе си. Аз съм по-скоро вярващ, отколкото религиозен.

Все пак във филма, струва ми се, въпреки бруталността, има много силно послание на надежда, което като че ли контрастира с това, което повечето българи усещат в живота си като цяло.

Аз смятам, че е много трудно да се предвиди как ще тръгне филмът тук. Естествено, той тръгва вече със своята предварителна биография, хората са чели и чували доста неща. Освен това, при всяко положение самият факт, че Мел Гибсън е режисьор на филма, 90 % ще бъде една от причините, поради които хората ще проявят интерес. Сигурно ще окаже влияние фактът и че има двама български актьори � това не се е случвало до момента и смятам, че хората биха проявили интерес.

Няколко пъти споменахте за скандали и обвинения. Едно от най-яростните обвинения е това в антисемитизъм. Как бихте коментирали това обвинение?

Пак казвам, че аз не мога да бъда адвокат на Мел Гибсън или на филма. Мога да кажа единствено моето мнение. Аз не смятам, че филмът е антисемитски. Не мисля, че хора като Мел Гибсън или Джеймс Кавийзъл биха участвали в правенето на антисемитски филм. Това е невъзможно да се случи в 21 век! Лично аз в някаква степен симпатизирам на Израел, моят син учи в еврейско училище, без в рода ми да има някой евреин. Той учи там, защото е много добро училище, не защото се учи иврит. Но защо � това е още една причина, една богата култура. Аз не смятам, че филмът е антисемитски.

В самият филм репликата от евангелията, където свещениците казват �Неговата кръв да бъде върху главите ни� е махната...

Да, тази сцена е с мое участие. На мен лично не ми харесва, че я махнаха, но г-н Гибсън знае по-добре какво прави със своя филм. Според информация, която цитирам от Интернет, имало е предварителни прожекции в Америка, които са включвали тази сцена и са предизвикали скандали, за да се стигне до там, този епизод да го няма. Проблемът е, че тази реплика е в основата на всички антисемитски движения. Това нямаше да промени кой знае колко филмът, според мен. Усещането и внушението накрая щяха да бъдат същите. Така е преценил Мел Гибсън, пък вероятно и има хора, които го съветват.

Какво преживяване беше лично за Вас снимането на този филм?

Аз много дълго време не можех да повярвам, че ми се случва подобно нещо. Самият факт � телефони от Италия, �ела, трябва да си в петък на среща за филм на Мел Гибсън, в събота имаш среща с него�, това ми звучеше до голяма степен като скрита камера, все очаквах да видя Влади Априлов на летището. Просто щях да го пребия. До срещата ми с Мел Гибсън не вярвах на това, което се случва. Дълго време бях в състояние на шок и стрес. Моят първи снимачен ден беше средата на януари, така че имаше доста дълго време, през което стоях и чаках, учех тези текстове на ар&

"In Eastern parlance, if I am not mistaken, we would call it the "Way to Damascus." Of course, the "Way" has connotations of a progression or a journey - not a momentary flash that causes a permanent change in a person's life. One piece of art cannot deliver one to the end of the journey.

Finally, a possible explanation as to why Passion plays are not considered "Eastern" might be that a Greek-style drama is played out every year at the Matins of Great and Holy Friday in every Byzaninte-Rite parish."

----------------------------------------
Dear Halycanyn,

Actually, there is that one moment in time, when a certain Christian might acquire the Holy Spirit, (as Saint Saraphim of Sarov would say, or Born Again, as the Evangelicals would say), and everything within that person's mind and heart changes as they start progressing in Grace.

As for the Passion play, my priest is very dramatic. You should see him on Good Friday.

Zenovia

But I would submit to you, good lady, that St. Saraphim and the Evangelicals were NOT talking about the same type of experience. The Evangelicals speak of a dramatic event which turns a person from someone who is damned to someone who is saved. POOF! There it happens.

St. Saraphim, as you yourself admit, spoke of a point where someone starts "progressing" in Grace. It is a Journey. So long as we live in this world we cannot arrive at its end. The process of being "born again" is an ongoing one.

Yours,

hal

Dear Hal:

Good rejoinder, my dear solicitor, except that Zenovia, if I recall it right, is a HE like me!

Amado

Amado

GOTCHA :p
Zenovia yesterday on what is now a locked thread [ and rightly so ]

Anhelyna

Hmmmm! Sounds like a sexual identity problem to me.